Хайдутин за манекени
Хайдутин за манекени
Blog Article
„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/
• Изброяването на географските обекти – Странджа, Пирин, Бяло море, Дунав, от Цариград до Сръбско – не е случайно. Те определят земите, населени с българи.
След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо войвода с част от четата си се настанява в Крагуевац. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново залавят семейството му и го закарват в затвора в Скопие, където са държани под най-строг надзор.
Описани са както съдържанието на самата песен, така и начините, по които тя ще бъде възприета.
Никой не защитавал бедните българи под турско робство, но те запазват корав и непреклонен дух, като при всеки удобен случай вдигат бунтове и въстания, без да се съобразяват с цивилизационния избор на управниците им.
Може би става дума за български болярин, продължил съпротивата срещу турците, изтегляйки се в планините.
След неуспешната за Русия Кримска война, българското хайдутство е организирано в нови форми.
• Художествените определения се наричат епитети (
Христо Ботев използва като образец хайдушките народни песни.
Пожаревски договор · Белградски договор · Свищовски договор · Букурещки договор · Акерманска конвенция · Одрински договор · Лондонска конференция · Санстефански договор
Адютантинът, високомерен и надменен, почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и уж неверни обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Иля войвода и въобще против българите. Разядосан тогава Ильо войвода му каза: – В града знаете да влачите и дрънкате сабите си, а на бойното поле бягате от турците ...! “
В Русия са означавали личната въоръжена охрана на болярите Хайдутин и аристократите. Това показва, че в зависимост от влаганата оценка, смисълът му се мени.
Насила бил докарван народа на мегдана и там хайдутина бивал набиван на кол и оставян да се мъчи, докато издъхне.
Там участва в дейността на българските емигранти, сближава се с Левски, развива активна журналистическа дейност. Издава в. „Дума на българските емигранти“, в. „Знаме“, хумористичния вестник „Будилник“